ПРОЛОГ

Разказа си ще започна от далеч, за да се разбере за какво иде реч.

Имало едно време една страна, богата и красива, спокойна и дива. Земите и набраздени от пълноводни реки и вискои сини планини, златни равнини обградени от копринено небе и спокойно сребърно море. Хората - белокожи със зачервени от здраве бузи, дълги тъмни коси и очи, в които да се изгубиш. Носят разноцветни носии със странни мотиви, окичени с пендари и кании.

И там, в центъра на света, на ръба на езеро, планина и река, стои столицата Белвира - дом на хана, колобъра и боила. Петнадесет града на петнадесет реки и три езера, между пет планини – това е Саракта. На юг Балваново море мие нейните брегове, а Магур планина отваря към небето врата. Понеже най-близо е тя до Алиндол[1], е дом на божествените деца – звездобройци и колобри[2], лечители и знахари и всякакви неземни твари.

Моравна река е дълга река и бавно тече през плодородна равнина. Балкана дели сарактските земи от тези на народа валтски. Планината Чупиш трудно можеш да прекосиш по пътя за страните на запад Нахия и Корпия, а от малката Ведя река започва равнинна Авгора. На източния бряг на река Делейна е страната Варжия, където изобретяват странни металнии съоръжения. Планина Оренда е мястото, където се създават легенди, а малката Балгър, с върхове като чадър, се надига като страж на източния бряг.

И там, в тази страна, преди петстотин лета, в бурна нощ се е родил, великият Уран Угил. Здрав юнак бил той и никога не падал в бой. Тогава били трудни времена и след Великата война от голямата Саракта останало само това, което описвах до сега. Великият Уран Угил в сетна битка победил ведмаг[3] чернеров кръвожаден и безогледните му песоглавци[4]. Ала точно преди да се чуят първите петли от сенките дебели караконджули[5] зли се промъкнали изведнъж и нападнали в гръб останалият сам-самичък мъж. От приятеля му пръв Лордран, Уран имал талисман, и щом злите същества докоснали угиловата снага, ставали на прах заради ярка светлина.

И с тая победа народа прогледна, тъмната пелена на чернеровия слуга била свалена и Саракта станала отново сплотена. Великият Уран Угил на ханския престол се възкачил. Колобри и Факири сбрал и се изправил срещу злия господар. С Елвериум бил в съюз, страната пазеща вечния мраз, но Чернер царувал вече на запад и вещаел на всичко разпад.

Преди петстотин лета, в съседната, западна страна, младият владетел Лордран бил лошо изигран. Чернеров слуга, зъл и подъл ведмаг, превърнал лордрановата жена в кръвожадна полудница[6]. От скръб повален и от трона си свален, Лордран за последен път си позволи мощта на боговете да усети и към далечни земи да полети, мъката да утеши.

Разбрал вестта за Лордран Уран Угил видял, че не само той с врага се бил сблъскал. И с цялата войска на Нав[7] тръгнал той на рат срещу господаря зъл на Яв. Битките били зловещи – хора срещу твари нечовешки, мощни сблъсъци на сила, цялата земя се променила.  С много мъка и тегоба, много загуби на хора, вдигнал черната прокоба и изтребил всяка злоба. С помощта на сто Факира и с всяка капка сила, Чернер хванал в трап и го хвърлил право в Яв.

Боговете на Прав видяли всичко и колко тежко е човешкото иго. След дълъг съвет Небес[8] повелил да поставят блокади на всички земни портали, за да не избяга от затвора поробителят на всички хора. Останалите Факири при себе си в Прав приютили, всеки талисман със сили в Змейково при самодиви скрили. От тогава до сега, цели петстотин лета, силата е слаба на земята, а боговте са по-далеч от сърцата. Само малка шепа хора с боговете могат да говорят и се грижат в самота Чернер да не властва пак над света.

И сега ще ви разкажа какво се случва по света и ще ви запозная с персонажа на следващата голяма история. Преди седемнадесет лета, по средата на пролетта с много мъки се родило третото момче на жупан боила[9]. Бързо жилав юнак станал Тимар и на лудориите бил цар. Пръв другар Баян му бил и от наказания го крил. И дойде моментът тук да разказва някой друг.

---

[1] Алиндол – острова на Факирите. Факири са наричани хората, които могат да черпчт директно от мощта на Боговете, без да използват талисмани за целта.

[2] Колобър – така се наричат жреците-звездобройци в саракта.

[3] Ведмаг – приживе ведмаговете вършели добрини, но след смъртта си се превръщат във вещери-кръвопиййци. В настоящата история ведмаговете са генералите във войската му.

[4] Песоглавци – големи човекоподобни същества с кучешки муцини. Подчиняват се на тъмни злонамерени сили.

[5] Караконджул – митично същество, което се появява преди първи петли и изчезва с първите лъчи. Стои на кръстопът и причаква пътници, за да им причини зло.

[6] Полудница - жесток полски дух с вид на красива млада жена в чисто бяла ленена риза. Тя броди по пладне из нивите, особено по време на жътва, и убива всеки когото срещне. Понякога краде и деца.

[7] Прав, Нав и Яв са съответно –светът на боговете, светът на хората и светът на неживите.

[8] Небес – върховния бог в пантеона на Саракта и още няколко други страни на Скандия.

[9] Жупан боил – титла, която съответства на кмет. Боил е – военен командир и стратег доказали се в много битки, често от ханското семейство или приближено на него друго много  високопоставено семейство.